Паркът в източния край

Денят беше горещ, страшно горещ, Оуен отново се зачуди защо не беше отишъл в Аляска примерно. Винаги си избираше градове, които са горещи... всъщност... не ги избираше той, сякаш те го намираха съвсем случайно. Всеки път преглеждайки обявите погледа му попадаше на някой слънчев град. "Какво ли би било в Аляска?" - замисли се той, а по устните му пробегна подобие на усмивка, беше решено следващия град щеше да е студен. Оуен се засмя на себе си, никога нямаше да отиде в Аляска, но бе красива мечта.
Той се огледа наоколо, пак се бе озовал сред много хора, заради това побърза да смени пътеката по която вървеше. Мразеше навалиците, имаше красиви момичета с прекрасен аромат, сякаш молеха да бъдат целунати с неговите устни и да потънат в дълбок вечен сън. Даа... дотук с храната, всъщност хората, понякога Смит възприемаше хората като храна, за жалост това бе грешка.
-Извинете. - каза той, след като се блъсна в млада госпожица, която привлече погледа му, макар и съвсем случайно. Той се усмихна и се представи. - Оуен, приятно ми е. Добре ли сте? - попита загрижено той. Знаеше колко неприятно е някакъв напълно непознат да те блъсне, и да не попита дали си добре, заради това, гледаше да се извинява на хората и да показва загриженост.

- Може да пропуснеш официалностите.. Не съм свикнала да отговарям на 'Ви' или 'Вие'. - каза русото момиче, след като погледна към него. Смит се усмихна:
-Харесваш ми, и аз не обичам официалностите. - той се засмя и погледна Рина... май така се казваше момичето. Както не обичаше официалностите, така и не помнеше имена. Смит прехапа устна и продължи - Е, Рина... какво те води насам? - усмихна й се той и присви леко очи, в опит да изучи лицето й. Беше красива блондинка с прекрасни плътни устни. Оуен си пое дълбоко въздух и си напомни, да не гледа така новите личности: 1. беше странно и плашещо, 2. изглеждаше като някой преследвач... макар че това също можеше да се нареди към първото. Смит се подсмихна леко и отмести поглед от момичето, не беше преследвач, нямаше нужда тя да остава с такова впечатление, макар че беше много красива и точно негов тип. По устните му пробегна малка усмивка, почти незабележима и той върна погледа си върху русокосото момиче..

-Търся си белята. - каза шеговито той, а всъщност именно той бе онзи, от когото другите си патеха най-много. Имаше нещо в блондинките, което го привличаше, беше като теорията с градовете, не ги търсеше той, те сами попадаха на него. За жалост и заради тях напускаше повечето градове, но това бе само малък незначителен факт.
В мислите му побегна спомена за последното момиче... даже не помнеше името й. Помнеше само косата й, в която се бяха оплели пръстите му. Беше прекрасна. За миг Оуен се замисли, дали и Рина е такава, устните й го съблазняваха, но все още съумяваше да се сдържи.
Рина му напомняше на Ивон, прекрасната Ивон, която успя да скърши характера му и да го направи нейна играчка.. Смит се усмихна и поклати глава.
-Ти изкушението на деня ми ли си или просто имам късмета да те срещна? - Смит се усмихна дяволито и погледна към Рина, след което разходи погледа си по заобикалящия ги парк, който определено му напомняше за идеята му за Аляска....

-А може просто, красивите блондинки да ме търсят и да се блъскат в мен нарочно. - вметна Оуен и се засмя, като си придаде замечтано изражение. За жалост той вече знаеше съдбата си, затова сега просто се забавляваше с фактите, били те прекрасни остроумни блондинки, които се появяват случайно.
Рина му беше интересна, някак остроумна и странна по свой си начин.
-Всъщност, наистина съм късметлия.... все пак попаднах на теб, а не на някоя баба. - засмя се отново той и скръсти ръце. Харесваха му ироничните й подмятания, и... естествено външния й вид, който си играеше с ума му... и все пак, какво да се прави, такъв бе той и така бе личността му, инкубите лесно се поддаваха на изкусни девойки с остроумни реплики. Смит прехапа устна и се усмихна полувинчато.

Магнит за блондинки... хареса му как звучи. Оуен Смит - Магнита за блондинки, вече щеше да се представя така. Той се подсмихна и отговори на въпроса на Рина:
-Приятно ми е, аз съм магнита за блондинки, чувстваш ли се привлечена? - засмя се той и побутна леко Рина, - а брюнетките ме правят тяхна играчка, заради това се придържам към блондинки. - истина беше. Имаше нещо в брюнетките, което определено го правеше подвластен на тях. Заради това пък блондинките му бяха нещо като специалност.
-Но пък виж, харесвам само хубавите блондинки, като теб, а не онези които са неестествени, те ме отвращават. - засмя се той. Разговорът им бе странен и ако някой се заслушаше в него щеше да се изгуби, но те намираха някакъв странен общ език, или поне така изглеждаше на Оуен.

Милата малка Рина, мислеше че ще го заблуди. Искаше игричка? Ок, щеше да я получи. Оуен си придаде разочарована гримаса след забележката й за засягането. Сложи ръка на сърцето си и заяви:
-Аз, Оуен, не съм бил по-нараняван. - започна да говори той но не се сдържа и избухна в смях. Искаше нещо което щеше да я накара да забрави коя е - имаше го. Смит се подсмихна дяволито, хвана китката на Рина и я придърпа към себе си, така че тялото й да е точно прилепено до неговото. Прокара ръка по лицето й, извивките на тялото й, и накрая грубовато обхвана кръста й, подвигна я във въздуха и впи жадно устни в нейните. Целувката му бе груба, страстна и необузната. Пръстите му се заплетоха в косата й, а ръката с която я придържаше се бе впила, макар и нежно в кожата й, все пак Смит внимаваше да не я нарани, не искаше нови проблеми. Накрая я пусна на земята, целуна нежно устните й, и кимна на някакво момиче, което тъкмо ги подмина. Нямаше намерение да търси знаци, дали на Рина й е харесала. Не бе такъв тип, или на някое момиче й харесваше или не. Ако ли не спираше да опитва, ако да... е сещате се докъде стигаха нещата. Смит почеса леко брадичката си и пъхна ръце в джобовете си:
-Знам, че ти хареса, русокоске, няма как да скриеш задоволството, дори и с ината си. - подсмихна се той, и я погледна, като леко и намигна и облиза долната си устна.

Смит се засмя. Смехът му бе чист и неподправен. Рина го развеселяваше. С тази нейна гордост и твърдоглавост. Отчаян опит да не признае, че Смит я привлича. Оуен се обърна към нея, вдигна брадичката й, наведе се към нея, усещаше желанието й той да я целуне. Той се приближи бавно към нея, устните им почти се допираха, и пусна лицето й, като се отдръпна. Това беше всичко което искаше да направи, всичко което му бе достатъчно:
-Отричай колкото си искаш, мила, но ти ме искаш. - усмихна й се дяволито Смит, и прокара ръка през косата си. Вече всичко му бе ясно, щеше да я предизвиква, да предизвика нейната гордост и инат, защото тя беше точно такава. Малко му напомняше на Ивон, но Ивон призна, че той я привлича след втората целувка. Беше му интересно докъде ще стигне с Рина, докато тя признае, че той също я привлича, така както тя привлича него.

Нямаше нужда да ги усложнява, така или иначе щеше да се предаде. Смит се подсмихна, опитваше да го изкуши, така както той изкушаваше нея. Оуен прочисти гърло и облиза долната си устна:
-Така, разкажи ми нещо за себе си, не обичам да целувам непознати, а след като се целунахме... ами трябва да се опознаем. - засмя се той. Имаше няколко предложения каква е, но те се изчерпваха до: настоятелна, инатлива и твърде горда за да признае, че ще бъде победена... о, и привлечена от него, това бе особено важно. Смит погледна към нея и й се усмихна, харесваше му да я разиграва, а целувките им стигаха за момента, сега той бе твърдо решен да мъчи русокоската.

-Ще трябва да променим това тогава. - засмя се Смит и придърпа Рина до себе си. Оуен усети парфюма й и за миг затвори очи, вдишвайки аромата. Наведе се към Рина, отново бе на милиметри от устните й, усещаше желанието й той да я целуне отново. В ума му нахлуха предишните им целувки, нежна и страстна, като лицата на една монета. Оуен се зачуди с каква целувка да дари момичето този път, когато:
-Мне, няма да те целуна. - отдръпна се рязко Смит и погледна настрани. - Не обичаш да целуваш непознати. - напомни й той и се засмя. - Казвам се Оуен Смит, осиновен съм и мразя осиновителите си... о, и съм нещо като... как ме нарече? О, да, магнит за блондинки. - смехът му отново наруши секундното мълчание, след което се наведе към Рина и я целуна страстно, както предната им целувка.

-Остроумни сме. - засмя се Оуен и погледна нагоре. - Силите ми работят върху всички, заради това съм и толкова прекрасен. - "Минутка за самореклама" каза си Смит и се замисли за онзи път в който беше седнал до един мъж в автобуса. Малък факт бе, че тогава Оуен бе изключително гладен и силите му се бяха увеличили. Но както и да е, той не се бе възползвал от мъжа, макар че на втория май му се искаше. Смит бе намерил доста добра плячка, на следващата спирка на автобуса. Ех, спомени, спомени:
-Хм.. като се замисля, мила моя, не ми каза на колко години си. Не ме разбирай погрешно, не искам да бъда педофил. - вдигна ръце във въздуха Смит и се разсмя. Рина беше приятна компания, остроумна, забавна, ината и с прекрасни устни, които му се искаше да целува постоянно.