Създаване на ученик

by **Кристофър О'Браян** Пет Юли 13, 2012 12:17 am

Всички започват като ученици,по-късно,чрез помощта на тото ще изберем учениците,които ще получат способности и ще се превърнат в Микстъри.

------------------------------------------------------------------------------------
1.Име: /след като напишете името на героя си,моля Ви,напишете и името на звездата,която ползвате./
2.Години: /от 15 до 19/
3.Информация
за семейството: /това е най - важното нещо в този шаблон.Тук може да
пишете каквото сметнете за добре за семейството си.Все пак ще бъде добре
да знаем нещо повече за него./
4.Външен вид: /това поле е само ако нямате снимка/
5.Характер: /поне 4-5 реда/
6.История: /поне 5-6 реда/
7.Допълнително:
8.Снимка:

by **Kassandra.** Пон Юли 16, 2012 6:55 pm

{{ Касандра ван Лоу;; 18 години;; Candice Accola}}

Създаване на ученик Tumblr_lq7ixgYIFI1ql0his

- Какво да ви кажа за историята си - Касандра погледна надолу към
земята, след това се обърна към жената на отсрещния диван, - не е кой
знае какво, но щом искате толкова много да разберете за миналото ми ще
ви разкажа.
Замълча за секунда и започна:
- Родена съм на 7 юли
преди 18 години, но раждането ми не беше една от най - прекрасните. Само
за пет часа се случи едно от най - хубавите и може би най - лошото нещо
за баща ми и сестра ми. За тези пет часа се родих аз, но убих майка си.
Баща ми винаги ми е казвал, че не е моя вината за нищо и, че майка ми е
дала живота си за мен, защото ме обича прекалено много, но аз знаех
истината. Аз я убих. Отнех я от най - скъпите ми хора. Отнех я от баща
ми и сестра ми. И колкото и да ми казват, че вината не е моя аз знам, че
е. Ако не бях аз, сестра ми щеше да израсне с майка и нямаше постоянно
да пита баща ми защо всички останали имат майка, а тя няма. Ако не бях
аз, баща ми нямаше да загуби най - любимата си жена на света и щеше да
живее с нея завинаги, обичайки се повече от всичко. Но аз се родих и
отнех тази радост от тях. Отнех майка и съпруга. Убих собствената си
майка... - Момичето поклати глава, поглеждайки към пода.
Чувстваше
как очите 'и пареха, но от години се бе научила да сдържа сълзите си и
да не показва колко всъщност ранима бе. За всички тя бе Касандра ван Лоу
- момичето, което не го интересуваше какво мислят за него, правеше
това, което си науми и иска, не приемаше заповеди от никой и,
естествено, беше независима. Не се даваше лесно, беше войнствена и
всички знаеха сърказтичната 'и природа. Забавно момиче, с което никога
не можеш да скучаеш, но не можеш и да имаш.
Преглътна няколко пъти и вдигна глава към жената отсреща.
- Винаги ще се виня за смъртта 'и и нищо няма да промени това. Нито баща
ми, нито сестра ми, нито вие и вашите въпроси. Нали това правят
психолозите. Изслушват и задават въпроси, чийто отговор от страна на
пациента ви го кара да се чувства много по - добре. При мен няма да
стане. Пробвала съм всичко и нищо не помага. Определено и вие няма да
помогнете - Каси гледаше психоложката право в очите.
- Касандра - каза жената.
- Нека продължа - прекъсна я Кас. - Някак си успях и все още успявам да
живея с вината за смъртта на майка ми, макар и да ме убива отвътре. Но
нека продължим нататък. Баща ми е един от най - прекрасните самотни бащи
на света. Винаги ни е подкрепял независимо какво и винаги е бил до нас
със сестра ми в трудни моменти. Изключителен човек е. А за сестра ми да
не говорим. Тя е просто страхотна. Едва ли бих могла да си мечтая за по -
добра. Много сме близки. Споделяме си всичко и винаги се подкрепяме. Тя
е била там за мен, аз съм била там за нея. Имаме си доверие. Не съм
имала никакви проблеми с алкохола, дрога и т.н., дори и да съм опитвала.
Не съм от онези бързо зарибяващите се. Друго нещо, което да искам да
споделя.. Всъщност нищо от това не исках да споделям, но ме накараха -
Касандра извъртя очи и отново погледна жената. - Но все пак да
продължим. Следващото нещо, което може по - да ви заинтересува е как
разбрах за съществуването на вампирите. И всъщност всички магически
същества.
Психоложката погледна с голяма учуда ван Лоу, а тя продължи да говори, все една разказва за най - обикновено нещо в живота си:
- Бях едва на тринадесет години. Седях си у дома, помагайки на сестра ми
за нещо, когато една приятелка ми се обади. Беше много притеснена,
плачеше и все повтаряше, че той ще се върне. Не разбирах за какво ми
говори, но трябваше да отида там моментално. Взех ключовете от колата на
баща ми (не се изненадвайте. Всеки ден ми показваше как да карам
колата) и тръгнах към къщата 'и. Когато пристигнах видях, че външната
врата на къщата беше отворена. Веднага се запътих натам. Намерих я
заключена в стаята си. Беше толкова разстроена, но все пак успя да ми
разкаже, че един мъж влязъл с взлом в къщата 'и, убил баба 'и и дал на
Мери от кръвта си. И то само преди няколко часа. Това беше най -
странното нещо, което бях чувала. Реших, че трябва да отведа Мери в
болницата. Не знаех какво други да направя. Едвам я убедих да се качи в
колата, но я успокоих и 'и казах, че всичко ще е наред. Тръгнахме към
болницата, но посредата на пътя нещо взе да 'и става. Започна да крещи
като луда, не можеше да спре. Казваше, че я боли всичко. Посегна към
кормилото, докато се опитвах да я успокоя. Завъртя го рязко и
катастрофирахме. Събудих се с ужасна болка, но мислех само за Мери. След
всичко, което 'и се случи само това 'и липсваше. Не знам как съм успяла
да се измъкна от преобърнатата кола, но щом излязох видях Мери да лежи
посредата на платното. Отидох до нея, проверявайки дали имаше пулс, но
не го усещах. Направих всичко необходимо, но тя все още не дишаше. И не
дишаше заради мен. Ако бяхме останали у тях и бях извикала линейка,
всичко щеше да се оправи. Но не. Аз се направих на много разбираща и
тръгнах с нея към болницата. Точно когато се обаждах на 911, Мери си пое
рязко въздух. Мислех си, че ми се привижда, че си въобразявам, но тя
някак си оживя. Чудо ли беше, тогава не знаех. Знаех само, че
приятелката ми отново дишаше. Прегърнах я силно, колкото и да ме болеше
всичко, предполагам и нея. Но за тези няколко минути, през които плаках
като луда, мислейки, че Мери е мъртва разбрах, че не бях готова да я
загубя. Докато я прегръщах обаче усетих как впива зъбите си във врата
ми. Бях леко объркана и усещах как живота ми ме напуска. Малко по малко
кръвта ми намаляваше все повече и повече, аз губех енергия, усещайки
ужасна болка, знаейки, че може би това щеше да ми е последната нощ. Но,
слава на Бога, Мери се сети да спре точно преди да беше прекалено късно.
Прекарах няколко седмици в болницата, мислейки за случилото се. Не
можех да си го обясня първоначално, но постепенно всичко започваше да си
идва на мястото и разбрах, че точно онази нощ Мери беше превърната във
вампир. Заради мен. След като излязох от болницата второто нещо, което
направих бе да отида при нея и да 'и кажа колко съжалявам. За всичко,
което съм 'и причинила. Тя, както обикновено, се криеше долу в мазето.
Там беше нейното убежище от всичко останало. Започнахме да се извиняваме
една на друга. Аз за това, че я убих и 'и причиних толкова мъчения, а
тя за това, че за малко не ме е оставила без капчица кръв. Разказа ми
всичко, което се беше случило с нея през седмиците, през които бях в
болницата. И от тогава започнах да чета много полезни неща в интернет.
Разбрах много за съществата. В следващите години помагах на Мери, бях
със семейството си и всичко беше идеално, така да се каже. Докато някой
не уби Мери.. Проби кол в сърцето 'и и тя умря. Този път завинаги. Аз
не знаех какво да правя, бях едва на шестнадесет години. Започнах да
викам срещу него и да го нападам, но той беше по - силен от мен и ме
повали на земята. И точно когато си мислех, че ще убие и мен той ми
помогна да се изправя. Каза ми, че имам силен ритник и, че ще ми върши
работа за в бъдеще. Разказа ми, че на този свят съществуват повече
същества, отколкото пише в Интернет. И след това изчезна. Просто ей така. В един момент беше пред очите ми и в следващия го нямаше. Прибрах се, ала
гледката, която видях онази вечер се запечата в съзнанието ми и всяка
нощ се събуждам с кошмари. Навсякъде беше кръвта им, на семейството ми, а
един висок и строен мъж все още смучеше кръвта на сестра ми. Той беше с
гръб към мен, ала Лили ме видя. Направи ми знак да се махам и само с
един поглед към разкъсаното тяло на баща ми ми трябваше, за да се обърна към вратата. Но той бързо реагира и ме бутна в съседната стената. Хвана ме за гърлото и ме издигна нагоре, докато аз си взимах последни глътки въздух. Ала тогава той направи нещо. Вгледа се в очите ми и в следващия момент отново изчезна. Това беше последният ми спомен със сестра ми. За последен път видях баща си. От тогава се опитвам да преодолея всичко това, но то се връща под формата на кошмари.

пс; може ли да ми смените името на Kassandra. ?

by **Диана Блуривър** Пон Юли 16, 2012 7:31 pm

1.Име: Диана Блуривър/ Indiana Evans

2.Години: -17

3.Информация за семейството: Кейтлин Блуривър-майка
Александър Блуривър - баща
Диана е единственото дете в семейството. Майка й работи като дизайнер,а баща й е архитект. Семейство Блуривър разполага с достатъчно пари за да задоволи всичките си нужди,но въпреки това живее в малкия град - Дейвълс Хил. Кейт и Алекс са задружни и добри хора, не са завистливи,но не се разбират особено добре със съседите си. Едно от малкото семейства,осмелили се да запишат детето си за обучение в Креншоу Хайтс.

4.Външен вид: /това поле е само ако нямате снимка/ ------

5.Характер: /поне 4-5 реда/ - Характера на Диана е като на типичен стрелец. Макар да не вярва в тези щуротии,наречени зодии,всяка черта от характера й съвпада с написаното за този знак.Диана е много различна.Тя е вярна и предана приятелка, добър слушател, благородна и романтична.В същото време може да не направи разлика между грубост и прямота. Липсва й прагматичност, прекалено оптимистична, няма реална оценка за възможностите си,дори е малко разсеяна.
Диана е любителка на повърхностните игрички, хвърля се към проблемите с главата напред, но след като си я строши, целият свят трябва да се върти около нея, да я обгрижва и да й съчувства. Любовта е състезание, в което се втурва, но никога не стига до финала. Ди най-много обича пътешествията, новите впечатления, компаниите и високите скорости. Тя до края на живота си би запазила младежки дух и студентския ентусиазъм. Тя е жизнелюбива и иска да изживее всичко. Непоправима романтичка, търсачка на силни усещания, Блуривър се впуска през глава навсякъде, където има рискове – екстремни спортове, експедиции в непознати местности.

6.История: /поне 5-6 реда/ - Диана е родена на двадесет и трети април в малкото градче Дейвълс Хил,където и отраства. Детството й минава прекалено бързо,според самата нея и затова се старае да го задържи колкото се може повече. Макар да е на седемнадесет години,тя е доста зряла за възрастта си. Разбира се, навлича си купища неприятности,но когато стане въпрос за нещо сериозно винаги е на среща. Преди да започне обучението си в Креншоу Хайтс, момичето отказва да учи в друго училище. Диана желае да последва стъпките на баба си,която е била възпитаничка във въпросната гимназия .Дълго време родителите й упорствали,но в крайна сметка Блуривър получава исканото.

7.Допълнително: ----

8.Снимка:

by **Кристофър О'Браян** Пон Юли 16, 2012 9:44 pm

И двете сте одобрени! smile

by **Дейвид Конъли** Пон Юли 16, 2012 10:15 pm

1.Име: Дейвид Конали /Chace Crawford/
2.Години: 17
3.Информация за семейството: Баща - Майкъл Конали - адвокат.Майка - Кристин Конали - агент по недвижими имоти.Тинейджърът няма братя и сестри.Единствено дете,което получава цялото внимание на семейството си.
4.Външен вид: ---
5.Характер: Дейвид е типичното разглезено богаташче.Обича купоните и доста често се кара със семейството си.Обича лъскавият живот и не би разменил живота си за нищо на света.Дейв винаги е получавал абсолютно всичко,което е искал и трудно приема НЕ за отговор.
6.История: Тинейджърът е роден в Австралия,но когато навършва 5 години,семейството му се мести в това малко градче,където и до ден днешен живее.Дейвид още от малък е получавал каквото поиска,по случай рожден ден,или просто един обикновен ден.След развода на родителите си,момчето започва да използва вината на родителите си,за да получава нещата,които са му отказвали.Може да се каже,че Дейвид е един малък използвач,който гледа само на него да му е добре,без да се интересува от чувствата на другите.
7.Допълнително: ---

by **Кристофър О'Браян** Пон Юли 16, 2012 10:20 pm

Добре дошъл! Създаване на ученик 3912376022

by **Nöra-Johanna Katrin Sköld** Вто Юли 17, 2012 4:42 pm

[Taylor Momsen]
Име:
Nöra-Johanna Katrin Sköld
/Нора-Йоханна Катрин Сколд/
Години:
17
3.Информация за семейството:
Александър Сколд, собственик на най-голямата верига банки в Скандинавия
Ерика Йохансен-Сколд, наследница на преуспяла верига хотели в Скандинавия
Външен вид:
Нора е от момичетата, които не можеш да подминеш просто така. Тя е висока и притежава нечовешки перфектно тяло. Краката й са сякаш безкрайни, а извивките й - съвършени. Кожата й е млечнобяла и нежна, а косата - скандинавско руса, разрошена по небрежен, но секси начин, и стигаща до раменете й. Чертите на лицето й са правилни и нежни, придавайки й ангелски вид, рязко контрастиращ с очите й. Ледено сини и предизвикателни, непозволяващи ти да отделиш поглед от тях.
Облича се стилно и предизвикателно, съчетавайки изкусителна женственост с чисто бунтарство.
Характер:
Характерът на Нора е безспорно труден.
Типичната разглезена богаташка, тя притежава всичко и обича да парадира с това. Безскрупулна и безжалостна, способна да унищожи всеки, изпречил се на пътя й. Умее да манипулира всичко и всички, включително собствения си живот, така, както на нея й допада. Напълно наясно е с това, което представлява, и го използва максимално.
Тя е саркастична и иронична, притежаваща гениално чувство за хумор. Въпреки, че много хора биха я определили като чиста кучка, тя е лоялна приятелка. Умее да се забавлява и в главата й постоянно щукат дяволити идеи, чакащи да бъдат изпълнени.
История:
- Вие не можете... Не можете! - подвикна Нора с отчаяно изражение.
Удари с всичка сила по кухненския плот и се врътна към вратата.
- Нора-Йоханна, върни се веднага.
Гласът на баща й бе строг и властен. Нора неохотно се обърна и завъртя очи.
- Няма да ви позволя... - започна тя, съскайки.
- В момента не си състояние да заповядваш каквото и да било. - отвърна баща й. - Прекрачи всякави граници и сега ще си понесеш последствията.
- Не и в шибания Дейвъс Хил! - тросна се тя.
- Нали не мислиш, че ще продължиш да учиш в частна гимназия в Стокхолм и да се разпореждаш с нашите пари след всичко, което направи? - попита я майка й. На челото й се бе появила онази малка бръчица, подсказваща колко разстроена е в момента.
- Мога да се променя! Мога! - продължи да протестира тя.
- Така ли? След всички нощи, в които не си се прибирала? След всичкия алкохол и всичката дрога? След всички слухове, носещи се за теб? Трябва да си благодарна, че не те пращаме в клиника за наркозависими.
Нора тропна с крак.
- Кокаина не беше мой, кълна се, беше на Естер, дори не съм го докосвала, аз само...
- Можеш да спреш да спориш. Решението ни е взето, Нора. Върви в стаята си.
Нора напусна кухнята, затръшвайки вратата с всичка сила. Продължи яростно към стаята си, бършейки сълзите си от гняв и безпомощност.
Допълнително:
- Домашният любимец на Нора е огромен ротвайлер на име Сейтън
- Въпреки заплахата на родителите й да й спрат джобните, те размислят и я оставят с неограничени средства
- Колата й е черно Porsche 911 Turbo S

by **Анджела Питърсън** Вто Юли 17, 2012 5:02 pm

Одобрена.Добре дошла :]

by **A. Davis** Вто Юли 17, 2012 9:01 pm

Създаване на ученик Tumblr_m6a8rvvGqR1rslmoco1_500_large

(Victoria Justice)
1.Име:
Alia Davis (Алия Анн Дейвис)

2.Години:
17

3.Информация за семейството:
Баща й Джон Дейвис е бизнесмен и често пътува, а майка й е дизайнер.

4.Външен вид:
С кестенява коса, която е много дълга, но често обича да експериментира и обича новите неща. Има кафяви очи. Али поддържа форма, като това показва колко обича фитнеса - той е един от най-любимите и често изразходвани неща, който обича да прави. Често можеш да я видиш облечена по къси панталонки и някаква не много цветна тениска. Най-често използваните цветове за обличане са черното, лилавото, бялото, синьото и от по-светлите нюанси на жълтеникавото. Не си пада много по високите токчета, а само ги използва предимно за официални вечери, както и партита. Често можеш да я зърнеш тичайки през парка.

5.Характер:
По принцип е добра, снизходителна и си пада малко неутрална личност, но ако си й пред очите когато е ядосана, готви се да те гази Голямата Стъпка. На пръв поглед изглежда разумна и здравомислеща, но всъщност си пада много луда. Обича да е независима и ако някой й постави някакво правило за спазване, тя ще го наруши на всяка цена. Има силно развито чувство за справедливост и макар, че прави впечатление на човек, който се пази от опасностите, винаги се намесва в някоя свада, за да защити с каквото може този, който е прав.

6.История:
Алия е едно нормално момиче , родено в Ню Йорк. Единственото , с което се отличавала от повечето момичета е , че била обсипвана от цялата любов , на която майка ѝ и баща ѝ са способни. И когато станала на 8 годинки , бизнеса на баща ѝ процъфтявал и след три години , компанията на баща ѝ станала една от най - добрите и търсените в цял свят. Дори може да се каже най - добрата и търсена. Баща ѝ станал много зает от компанията си и не обръщал много внимание на малката си принцеса. Това до някаква степен огорчило малката Али. Колкото до майка ѝ - тя винаги била до нея.Училището е било много важно за нея и винаги е била добра ученичка.Не злоупотребявала с парите на родителите си, е само понякога, винаги била в центъра на вниманието.Една случка преобръща живота и.. наркотици, алкохол Али едва не умира. Лежала е 3 месеца в болница на косъм от смърта.Родителите и твърдо решават да се преместят в малкото градче.

7.Допълнително:
Шоколад. Любимата й дума когато е тъжна. Парти.Винаги присъства.Най-големия и страх - удавяне.Всички спортове и се отдават.

by **Анджела Питърсън** Вто Юли 17, 2012 9:45 pm

Одобрена си.

by **Daniel S.** Сря Юли 18, 2012 11:37 am

Dylan O’Brien

1.Име: Даниел Стилински

2.Години:
18

3.Информация за семейството:Баща му е полицай,израснал е без майка.

4.Характер:
Даниел е много забавна личност,обича да се весели.Често става саркастичен.По принцип е много добър и трудно казва „не“на хората,което не е много добре,защото понякога трябва да отказваш.Умен е ,но не винаги използва този ум,а и лесно се разсейва.Държи на приятелите си и никога не ги е предавал,защото знае,че те са много ценно нещо.Понякога на своя глава прави това,което мисли за правилно,дори да има лоши последствия.По някаква неизвестна причина той лесно се забърква в каши и така докарва много проблеми на семейството си,не иска да го прави,но всичко просто се случва.

5.История:
Някъде далеч от този град,в едно малко градче,където нищо лошо не се случвало се родило момченце.Родителите му много го обичали,но той останал без майка.Баща му не искал да говори за това,а и раната била твърде голяма.Даниел израснал добре,баща му бил шериф ,но Дани винаги се забърквал в каши и разрушавал авторитета на семейството.Един ден повикали баща му и го уволнили,заради досието на сина му,защото смятали,че шериф с такъв син не може да пази реда в града.В досието била включена ограничителна заповед,кражба на полицейска собственост и още какво ли не.Дани можел да обясни всичко,защото той винаги се намирал на неподходящото място по неподходящо време.Но и това не помогнало,баща му решили да се преместят и сега те са в този град,баща му отново е полицай,не шериф ,но полицай,а Даниел учи в гимназията.

Допълнително:В предишното си училище е тренирал лакрос.

by **Кристофър О'Браян** Сря Юли 18, 2012 1:09 pm

Одобрен!

by **Rina M.** Чет Юли 19, 2012 8:34 pm

- teresa palmer.

Лорена Скай Мур. 19-годишна. Родена в Австралия, но отраснала в Сицилия, Италия. Родителите ѝ, Кейлъб Мур и Марина Латанзи, загиват при катастрофа, когато е на тринадесет. Осиновена е. Няма други роднини освен леля си, която живее в Сицилия. Лорена не харесва името си, затова често използва просто Рина или Пайпър.

//преди три години в Сицилия;;
- Осиновена ли съм? - попита остро Рина. От лекото помръдване на глава ѝ един тънък кичур падна върху лицето ѝ, но нищо в този момент не бе в състояние да я разконцентрира. Емилиа не отговори. Просто продължи вечерята си, хвърляйки бегъл и извинителен поглед към тратия човек на масата. Точно срещу Емилиа седеше Хавиер Росети, нисш духовен служител в сицилианската църква. Мястото му бе така зле разположено, че не само бе срещу Емилиа, но и от лявата страна на Лорена.
- Попитах нещо. - настоя за отговор Скай без някаква реакция да пробегне по мраморното ѝ лице. Синкавозелените ѝ очи святкаха с един заплашителен и диамантен блясък, който подсказваше за буря. Самият ѝ глас също не предразполагаше към мирно развитие на ситуацията.
- Лорена, имаме гости. - най-сетне спокойният глас на Емилиа се намеси в разговора. Трудно беше да се открият нотките на страх, но Рина ги долови. - Изяж си вечерята, ще поговорим по-късно.
Срамежлива усмивка, разкриваща единствено извинение за буйния нрав на племеницата ѝ, изви тънките устни на жената, наближаваща, а дори и достигнала средна възраст. Гневът ѝ бе още по-силен след употребата на пълното ѝ име, което никой нямаше право да споменава. Но Рина остави този факт, пропусна го като че не бе важен и в момента наистина не бе такъв.
- Зададох въпрос, Емилиа. - повтори отново с по-различни думи. В същия момент и сребърният нож, част от сервиза, предназначен единствено за специални моменти като този или иначе казано при наличието на гости на масата, се заби на милиметри от кокалестата ръка на Емилиа. Бедната жена просто посягаше към ръжените питки, когато металът блесна със заплашителната решителност при следваща възможност да бъде още по-близо до плътта ѝ.
Не получи отговор. Явно нямаше и да получи. Тежка въздишка напусна бледите ѝ устни и Рина се изправи. Не пропусна демонстративно да избута недокоснатата си чиния и се отправи към входната врата.
- Лорена! - извика след нея Емилиа, но думите ѝ потънаха като в пустиня. Жената се изправи и я последва. - Къде отиваш?
Никакъв отговор. Просто един поглед, в който пламтяха буйни огньове на решителност. Накрая входната врата просто се затръшна пред лицето ѝ.

Последната ѝ връзка с Лорена бе едно заглавие и една статия, красящи първата страница на най-известния сицилиански ежедневник.

Внимание: Изчезнало момиче!
Според данни от местната полиция в нощта на 13 срещу 14 август е изчезнало младо момиче на видима възраст около 16-17 години. Изчезналата е висока, със слабо телосложение, буен нрав и запленяващи синьо-зелени очи. Такова описание е дала в полицията нейната леля, познатата на всички съдържателна на художествена галерия Емилиа Латанзи. Още на стр.18

//Америка, преди една година;;
Стегнатите въжета се обвиваха около крехките ѝ китки като отровни змии. Рина наистина ги чувстваше като отрова, вливаща се в тялото ѝ, когато опиташе да се измъкне от тясната им хватка, но единствено разраняваше още повече млечната си кожа. Обикновено тя притежаваше мек меден нюанс, матова и нежна, но сега бе суха, бледа и подсказваща за отслабващото ѝ тяло. Светлите ѝ очи бяха загубили онзи блясък, но продължаваха да бъдат решителни, изпитателни и предизвикателни. Русата ѝ коса бе малко по-дълга от последния път, когато бе в присъствие на друго същество освен себе си. Сега спокойно се спускаше почти до средата на гърба ѝ, образувайки плавни и ефирни къдрици с пепеляв оттенък.
- Пайпър... Виж колко е благосклонна съдбата да ни събере отново. - дрезгав глас достигна до слуха ѝ от дъното на стаята. По-скоро стар склад или подземие на изоставена фирма. Жак Якович, руснак по баща и французин по майка, не би могъл да избере друго място за среща освен някоя долна дупка, където да не го надушат. Парадоксално бе как дъщеря на почтени хора с добро образование въобще бе допуснала да се забърка с подобна отрепка, но Лорена не бе поредния горд член на семейство Мур, нито на семейство Латанзи. Тя беше буйна, своенравна, неудържима и горда. Ах, нейната гордост бе склонна да полази по нервите дори на най-издръжливия и инатлив човек, а Жак не бе от тях.
- Жак, любов моя. - въздъхна с насмешка в тона си Рина и за пореден път опита да измъкне ръцете си от желязната хватка на въжетата, които я задържаха към дървения и не особено удобен стол в центъра на помещението, точно под единствената крушка с премигваща светлина. В обръщението имаше нещо иронично, което подразни Жак и силната му ръка докосна лицето ѝ с отекващ плясък. Скай усети топлината на алените капки, стичащи се от левия край на устните ѝ, но дори болката не успя да прекърши гордостта ѝ. Все пак тя вдигна поглед и срещна този на Жак, замътнен от наличието на алкохол в кръвта му и обезумял от факта, че тя не се предаваше.
Някъде в далечината чу сирени. Нямаше съмнение, че полицейския патрул идваше право към тях. Внезапно от увереността по лицето на Жак не остана и капка като я замести страх. Той имаше дълго досие и полицията просто си мечтаеше да го затвори отново. Парадоксална бе и разликата във възрастта им. Рина тепърва беше навършила тринадесет, когато смяташе, че е влюбена в него, а той на двадесет и седем. Сега тя бе на осемнадесет, а той на тридесет и две. Глупаво, но кой ли не беше вършил глупости през младостта си?
Жак изчезна със звука на спирачки. Чу се гръм и след това тишина. Рина някак успя да се измъкне от дяволския му въжен капан и избяга. Повече не го видя. Дори не го желаеше.

//Дейвис Хил, сега
В Дейвис Хил Рина пристигна на стоп. Рисковано начинание, но пък за нея беше един вид странно забавление. Нямаше никаква представа какво правеше тук. Не целеше да стигне дотук, но това бе най-близкия град, до който успя да се добере. Нямаше пари, с които да продължи, а пътуването на стоп дотук я бе отегчило достатъчно, че да не желае да продължи. Вместо това реши да остане, да разгледа, да опознае града, хората, историята. Харесваше ѝ. Имаше нещо, което я караше да остане и я привличаше в това място. Направи го. Остана. Записа се в местната гимназия, защото въпреки всичко още си имаше една незавършена година и на деветнадесетгодишна възраст смяташе да я завърши. Все още не знаеше къде ще живее, какво ще прави, но някак си всичко щеше да се нареди. Рина знаеше как да получава неща, от които се нуждаеше или желаеше, така че нищо нямаше да ѝ липсва след мига, в който Дейвис Хил разбереше коя бе Рина Скай Мур. Или просто Пайпър.